Пътя

Admin Брой мнения : 366 Join date : 30.04.2012

- Спри. - каза изведнъж Ивон и Лидия заби рязко спирачките на колата си, след което се чу триенето им.
Това движение от страна на Лидия, причинено от Ивон, сега най - вероятно щеше да ги изхвърли от колата през предното стъкло, но за техен късмет Лидия бе опитен шофьор и знаеше как да спира рязко и да не убива никого. Но се намираше и случаи, в които с удоволствие би наранила някой по този начин, пледирайки, че всичко това било една ужасна злополука, която била причинена от загубата 'и над контрола на превозното средство, за което ужасно много съжалява. Като добавим и ужасни крокодилски сълзи и Лидия след час ще се разхожда с ново BMV или, още по - добре, ягуар, по улиците на град Ред Скай. Да, приятен е животът ти, ако гледаш на него като игра, в която ти си Царицата, а всички останали ненужни пешки. Идеално е, по - точно.
- Добре ли си? - Лидия обърна поглед към сестра си, която се бе хванала с едната ръка за таблото пред нея, придържайки голямата и стара карта, и с другата ръка се бе хванала за дръжката над вратата от дясната 'и страна.
Облегна се назад, което бе знак, че всичко бе наред. Лидия си отдъхна и тя също се облегна назад, по - успокоена. Ако нещо станеше със сестра 'и никога не би си го простила. Дори и да знае, че ще може да я съживи, само мисълта, че щеше да види безжизненото 'и тяло или как кръвта 'и изтича от нея просто беше непоносима.
- Какво, за бога, беше това?! - погледна я объркано.
- Според картата сме на мястото.
Лидия се доближи до предното стъкло и започна да оглежда къде точно се намират. Доста се изненада, когато осъзна, че се намират по средата на нищото. Буквално. По средата на някакъв си стар път, дълбоко в гората. Това не можеше да е мястото. Просто не можеше. Трябваше да има нещо друго.
- Сигурна ли си? - попита Лид, повдигайки едната си вежда.
Ивон я погледна с един от нейните погледи, след които Лидия с досада огледа отново околността през предното стъкло, опитвайки се да си представи случката на това място.
- Вие шегувате ли се с мен?! - измърмори под носа си Лисия.
Превключи скоростите на заден, върна колата няколко метра назад, пусна аварийните, макар и да се съмняваше, че някой ще дойде по това време, точно тук, но все пак. Откопча колана си, отвори вратата и слезе от колата. Направи няколко крачки пред колата, където бе предишното 'и положение, и започна да оглежда мястото, като няколко пъти се завъртя около себе си. Всичко наоколо изглеждаше толкова пусто, макар и да прелитаха в небето птици и по дърветата да шумяха катериците. Нещо тук не беше както трябва.
Лидия се обърна към колата, от която слезе Ивон с картата.
- Какво пише на тази карта? - попита Билински сестра си, доближавайки се до нея.

Admin Брой мнения : 213 Join date : 30.04.2012

Бях леко озадачена, понеже мястото.. беше чисто и просто път. Защо беше път, не може да са починали тук. Не беше катастрофа, беше пожар, причинен от демоните. Желанието да убият вещиците винаги ми се беше струвало безпочвено. По дяволте, те също бяха зли, даженякои повече от демоните взети накуп. А това, че не са могли да се спасят караше още въпроси да изникнат в главата ми, кой от кого по-важни или.. не чак толкова.
-Това е път, тук няма къща - казах, завъртайки се около себе си и оглеждайки се наоколо, но и наблизо нямаше никакви постройки. Само пътят и ние със сестра ми. Грабнах картата от ръцете й и я поставих на асфалта, взирайки се над нея. Откачих медальона от врата си и изричайки няколко думи на латински колието се зарея точно над точката на картата, където бяхме. Значи все пак наистина това беше проклетото място. Отнякъде се чу бухъл, колко бързо се беше стъмнило, не бях усетила. Беше и захладняло.
-Е, да видим какво точно се е случило, не ми се вярва демоните да са играли по правилата? А после да си вземем малко сили? - обърнах се към сестра си и повдигнах заговорнически вежди, докато закачах медальона обратно на врата си. Седнах от едната страна на картата и поставих пръст върху точката от картата, където бяхме ние. Там остана къваво петно. Изчаках сестра си. Знаеше, че смъртта на всички вещици и вещери тук ме интересуваше от доста време. Интересуваше ме, не ми пукаше, но исках да знам какво е станало. Погледнах към Лидия.
-Е, идваш ли или сама да си правя заклинанието? Само дето няма да е токлова ефектно и пълно видение - попитах я, докато се бях загледала в пръста си, който беше спрял да кърви.

Admin Брой мнения : 366 Join date : 30.04.2012

Лидия остана до сестра си, докато тя проверяваше дали този път бе правилното място, на което бяха загинали вещиците. И когато огърлицата светна и двете бяха доста изненадани, най - вече Лидия, която до последния момент си мислеше, че най - вероятно са объркали пътя някъде по - назад и са направили погрешен завой, защото това не можеше да е мястото. В стария ръкопис пишеше, че вещиците били умрели при пожар, причинен от демоните. Лид очакваше малка къща или голо място без никаква природа, заобиколено от дърветата в тъмната част на гората. Но не и не. Оказа се, че е този път. Тук вещиците били изгорени. Е, добре. Щом картата о огърлицата казваха така, значи така щеше да е, колкото и нелепо да звучеше.
Точно тогава Лидия получи едно от онези нейни изтръпвания, които предвещаваха смърт или нещо наистина лошо. Усети как ледени тръпки я побиха из цялото тяло, след това се усилиха, сякаш някой забиваше ледени висулки по цялото 'и тяло. Лидия цялата настръхна и само след десет секунди нямаше и следа от това изтръпване. Известно бе на всеки член на семейството 'и, че бе надарена с осмо чувство, което често се появяваше под формата на точно такова изтръпване, много рядко кошмар, и което можеше да значи само и единствено смърт или нещо, близко до смъртта. Не бе обикновено изтръпване, каквото можеше да изглежда отстрани. И дори и да се бе стъмнило и да бе хладно и напълно логично Лидия да изтръпне, не беше подобно изтръпване. Тя знаеше, че щеше да стане нещо ужасно.
Чу се шум наблизо и Лидия бързо обърна поглед натам. Но от там се показа само един заек, който сякаш се уплаши от кръвнишкия поглед, с който Лидия най - безцеремонно го дари, и побягна нанякъде.
- Е, идваш ли или сама да си правя заклинанието? Само дето няма да е толкова ефектно и пълно видение.
Лидия обърна поглед към сестра си, която се бе загледала към картата и пръста си, който бе спрял да кърви. Лидия се подсмихна и застана от другата страна на картата. Преди да седне долу на земята, свивайки каката си на едната страна, Лидия за последен път се огледа наоколо. Обърна се към сестра си с леко подмолна усмивка на лицето и седна на земята. Загледа се в показалеца си и само след няколко минути алената 'и кръв започна бавно да се стича. Постави показалеца си до този на сестра 'и и кръвта им се сля, но за жалост нищо не се случи.
- Нищо не става. - каза Ивон.
- Може би ни трябва връзка. - каза Лидия и преди сестра 'и да каже нещо червенокосата хвана ръката на сестра си и точно когато ръцете им се докоснаха се чу силен гръм след това всичко бе заслепено от бяла светлина.
Две секунди по - късно Ивон и Лидия бяха на същото място както преди. Всичко бе точно както преди четири минути, но когато Лидия отклони погледа си настрани съзря цяло сборище на вещици, които не спираха да обсъждат нещо. Билински се изправиха бързо от земята, като Лидия не спираше да гледа към всичките вещици, които надминаваха тридесет.

Admin Брой мнения : 213 Join date : 30.04.2012

Само дръпнах ръката на Лидия, докато се бях загледала в една жена с руси коси, носеща бяла рокличка, по средата на която - точно под бюста, минаваше една чеврена тъмна панделка. Едирна и тъничка, изглеждаше доста добре. Но не, не гледах жената, заради облеклото. Това беше последното, което ме интересуваше точно в момента.
-Ел, майка ни - казах на Лидия, докато все още я подръпвах.
И сякаш по поръчка жената се обърна. Беше красива, дори не я помнех всъщност, но знаех, че е тя, чувствах го. Бях запомнила само очите и гласа й. Отидохме към нея, като нищо друго наоколо не привличаше погледа ми, само майка ни.
-Мамо, махни се оттук - говорех, знаейки, че ще се случи нещо ужасно. Но никой не ни чуваше, а аз продължавах да й повтарям да изчезва оттук. Махнах пред лицето й, за да потвърдя мислите си, че само ние ги виждаме. Но това беше нормално. Случващото се беше видение, не се бяхме върнали в миналото. Какво ли щеше да стане, ако се бяхме върнали в миналото и бяхме предупредили всички, че тук е опасно, че това е просто капан от демоните, които искат да ги убият. Но въпреки това не се отказавх, продължавах да крещя срещу майка си да се маха, докато скоро сълзи не избиха на очите ми. От тъга и яд едновременно. Ставах всидетел на това и не можех да направя нищо, за да го спра, а това.. това беше ужасно. Скоро очакваш Лидия да ме хване през кръста и да ме издърпа надалеч от майка ни. Огледах се наокколо, усещайки чуждото присъствие.
-Ще ги убия! - извиках.
-ЩЕ ГИ ПРЕЧУКАМ! - казах, тръгвайки към дърветата, право към демоните. Нямаше да успея да го направя, защото и те не ме живдаха, както майка ни, но в момента не мислех трезво..

Admin Брой мнения : 366 Join date : 30.04.2012

Лидия усети как сестра 'и я дръпна за ръката. Обърна се към нея, но погледа на сестра 'и сочеше друго място. Лидия бавно обърна пъстрите си очи натам и я видя. Видя майка им. Жената, която си мислеше, че никога повече нямаше да види. Просто застана като препарирана и се вгледа в майка си, в очите 'им косата 'и, докато спомените, които имаше с нея започваха бавно да се завръщат в съзнанието на Лидия и да я изпълват с щастие, но в същото време и с тъга, защото червенокосата знаеше, че тези неща никога повече нямаше да се случат. Беше я загубила преди доста години и нямаше да си я върне. Никога. Дори и да се върне в миналото и да я спаси, Катя рано или късно щеше да умре, защото просто така бе писано. Каквото и да се правеше всичко рано или късно идваше на мястото си и нещата само се влошаваха за тези, които бяха противоречели на баланса на природата. И точно това плашеше Лидия. Страхуваше се, че ако се върнеше назад във времето и спасеше майка си онзи ден, то тя щеше да страда сега. А и не само тя, ами и самата Лидия и Ивон, което за червенокосата бе непоносимо. Да, искаше да върне майка си с цялото си сърце и душа, но знаеше, че това щеше да 'и изиграе лоша шега и от това да страдат любимите 'и.
Лидия се осъзна и избърса бързо сълзите, които бавно се стичаха по лицето 'и
- Ив.. - каза Лидия, обръщайки се към сестра си. - Така няма да постигнеш нищо. - каза 'и, но русокосата така и не я чу. - Ивон, чуваш ли ме? - попита Лидия сестра си.
Но Ивон просто продължаваше да прави крачки към дърветата, повтаряйки, че ще ги убие всички. До един.
- Ивон! - викна Лидия по сестра си, хвана я през кръста и я дръпна настрани.
Знаеше, че това нямаше да се отрази добре на нито една от тях, но поне тя бе по - сдържана, докато Ивон не бе. Избухваше и когато това стане по - добре щеше да е, ако започнеш да тичаш в противоположна посока така, сякаш дявола те гони. Но сега Лидия можеше да почувства болката на сестра си. Онази болка, която и тя изпитваше. Болката, която караше Ивон да убие демоните и да действа импулсивно, което в този случай не бе най - добрия избор.
- Слушай ме внимателно. - каза Лидия, хващайки лицето на Ивон в дланите си, карайки я да я погледне в очите. - Майка ни не умря тук, спомняш ли си? Тя не умря тук, Ивон. Тя и татко бяха убити от вампира три години след този инцидент. Това значи, че тук е оцеляла. Спасила се е. - Лидия говореше сериозно, като се опитваше да сдържи сълзите си. - Това е само видение. Чуваш ли? Не е истина. Всичко това вече е минало и майка ни е оцеляла тук.

» Пътя