Спалнята на Харпър

Харпър сложи сърфа над главите ни и двамата се затичахме към общежитието. Ама че съм и аз. Не можех да се сетя, че можехме да отидем някъде там, а го питах него. Но все пак както казах, днес бях в едно от добрите си настроения, които са рядкост при мен. Бързахме колкото можем. Е, аз си бях доста бърза, нали тренирам, а Харпър се придържаше към моето темпо, защото можеше и по-бърз да е, нали е вампир. И докато се усетим стигнахме общежитието на момчетата, а малко по-късно бяхме пред стаята на Харпър. След миг влязохме вътре в стаята му. Изглеждаше доста приветлива и чиста, а аз си мислех, че момчетата не подреждат. Може би защото повечето бяха разхвърляни типове, а рядкост са тези подредените.
Дори да бяхме бързали толкова пак бяхме прогизнали целите. Е, хубавото бе, че нямах много дрехи по себе си, а тези с които бях, бяха тънки и щяха да изсъхнат доста бързо, което бе предимство на тънките летни дрешки, за това ги обичах.
- Уау, признавам че добре изглежда стаята ти. На другите момчета какви са им стаите, като кочини. - нямаше начин да не отбележа хубави вид на помещението.

Усмихнах се и направих пресилен поклон с думите "Благодаря ,мадам".Капчици вода капеха от косата ми.Тръгнах към гардероба и извадих дрехи за мен и за нея:
-Надявам се да не е проблем!Тениската е дълга и ще те покрие,дори на мен ми е доста голяма.-подадох й я вместо да я подхвърлям и взех една хавлия,също и я подадох и се заех да се оправям самият аз.Избърсах водата от гърба и корема си.Погледнах я и се ухилих.Долнището на банският ми беше мокро,а тя беше в стаята.Тръгнах към банята и се затворих,но забравих да си взема долнище.Върнах се пак в стаята:
-Извинявай!-взех дънките и боксерките от леглото и пак тръгнах към банята.Позабавих се преди да извикам:
-Готова лис си?

Изглеждаше ми доста забавен, а особено като направи онзи поклон, за да покаже че ми благодари за думите за стаята му. Няколко капчици вода се стекоха по ръцете ми и започнаха да капят, а аз с един замах опрях ръце в мокрите си дрехи. Не исках да му намокря стаята, макар че вече я бяхме намокрили и двамата. Не исках да ставам нахална и да го питам дали има някоя дреха, която да облека за сега, докато изсъхнат моите. Кога не съм била нахална, о я стига. Но тъкмо да кажа дали ще може, Харпър вече ми подаде една тениска и една хавлия. Взех да попивам водата от себе си и след миг видях, че Харпър е още във стаята. Загледах го за малко и той се усети. След като вече бе в банята, а аз останаха в стаята. Махнах дрехите си от мен и се попих хубаво с хавлията. Облякох тениската, която наистина бе много дълга и ми бе като някоя рокля сега, защото самата аз не бях много висока.
-Готова ли си? - чух Харпър да се провиква от банята и веднага му отговорих без да чакам много време.
- Да, готова съм. Може да излезеш от банята.
Взех хавлията и я сложих на главата си като взех да търкам косата си, за да изсъхне по-бързо. Ето че Харпър влезе обратно в стаята, а аз седнах на леглото му.
- Та ще ми кажеш ли на колко години си? Много ми е любопитно.

Седнах и изимитирах женски глас:
-Не знаеш ли,че не е възпитано да питаш хората за възрастта им!-засмях се и я погледнах сериозно:
-Аз съм на 457 години и може би няколко месеца.-усмихнах се отново и се излегнах на леглото.Бях забравил колко е удобно.Бях без тениска,просто не я облякох,а косата ми бе все още мокра.Разперих ръце и прошепнах едва чуто:
-Да,аз наистина съм стар.

Когато изимитира с женски глас това за питането за годините се засмях с него. Да, така си бе че имаше такива хора, които го казваха това, но честно казано на кой му пукаше за това, което те са казали. На мен не особено и за това и не им обръщам внимание на такива работи.
- И да знам това, какво? Не ми пука особено. - отвърнах на това и веднага след това чух отговора му.
457 години, доста са си, а Харпър изглежда толкова млад всъшност. Е, да нали вампирите си замръзват във възрастта, в която са ги превърнали. А Харпър бе доста млад, е със сигурност е бил поне на около 20 години.
- Да, стар, но секси. - обърнах се към него и му се усмихнах. - А, аз си мисля че съм стара. - това бе малко иронично, но какво се очакваше да излезе от моята уста освен нещо такова. - 17-те ми години сравнение с твоите 457, са нищо. - добавих накрая като кръстосах краката си.

Засмях се и я погледнах.
-Ако това е някакъв опит да ме накараш да се чувствам стар,успяваш!-подсмихнах се и се изправих.Огледах стаята заковах поглед на нея:
-Тази тениска ти стой много добре!.Искаш ли нещо,за ядене или пиене?-повдигнах вежди и тръгнах бавно към хладилника.Бях гладен.Исках пица или спагети или бургер.Бях много гладен.А това което исках не присъстваше в хладилника.Имаше няколко неща,бира старо чили,мляко и кутия течен шоколад..Във фризера бях почти сто процента обеден,че имаше и сладолед.

Погледнах към него и надигнах едната си вежда като след това от устните ми се изплъзна едно "Благодаря." за това, че каза, че тениската ми стояла добре. Е, все пак независимо какво нося почти всичко си ми седеше добре. Имаше хора, на които едни дрехи им седят по-добре от други, но при мен не бе така, което ме радваше до някъде. И като се замисля над въпроса на Харпър за пиенето и яденето, наистина можех нещо да похапна, стига да имаше нещо, което да ми се хареса в неговият хладилник. Така като гледам най-вероятно да има нещо сладко или някаква друга храна, но все пак не можех да кажа пред ида разбера какво имаше в хладилника му.
- Какво включва менюто от хладилника, за да си избера нещо за хапване? - надигнах поглед точно към отвореният хладилник и Харпър, който бе до него.
Можех да взема нещо сладко, ако имаше защото не бях толкова гладна, но сладко не отказвах. Ако не вкусех за деня поне веднъж сладко, значи нещо ми има. А сега ми се отваряше възможност, стига да има нещо сладко в хладилника.

Върнах се при нея ,като държах бира в ръка.Извадих телефона от джоба на дънките си и казах:
-Зависи какво ти се яде?-набрах номера на един ресторант който доставяше и храна по домовете.Менюто беше разнообразно.Може би нямаше единствено...Хммм,човешки мозъци?Да това можех да си го набавя и на улицата.Погледнах я и зачаках да реши какво и се яде.Отпих от бирата си и огледах стаята.Бях доста гладен,защо?И аз не знам защо.За жалост в момента не можех да различа за какво бях гладен.Кръв или обикновена храна.Дано да е второто.Не ми се ходеше на "лов".

Хубаво, какво да си избера сега. Какви сладко нещо ми се ядеше? Не, нямах си и на представа какво да си избера. А и не очаквах, че може и да поръчаме нещо. Сега вече в главата ми се врътнаха доста неща. Много чудно бе как не можех да се спра на едно нещо и толкова. Май нещо по нормално щеше да е добре. Нямаше сега да реша да вземам цял тон със сладко, не съм толкова умряла за него де. Но в крайна сметка си избрах нещо.
- Е, щом ще поръчваш. - направих се за миг на замислена, не че до преди малко не изглеждах по същият начин. - Аз искам една шоколадова торта, но от малките. Това ми се яде, стига да не ти е проблем. - леко се подсмихнах като станах права.
Малко се схванах да седя седнала на леглото. Сигурно десет минути седях на него, но не можех повече. Не харесвах особено да си седя в къщи или пък да мързелувам, но понякога го правех, ако съм много изморена. Та сега се разкършим малко, като изпуках врат.

Погледнах я и кимнах:
-Да,няма проблем!-натиснах зелената слушалка и не след дълго дочух познатия,приятен женски глас.Поръчах тортата и една голяма порция спагети с най-пикантният сос.Дадох адреса и затворих.В близкият половин, един час-поръчката щеше да дойде.Отпих от бирата си и оставих бутилката на нощното шкафче.Легнах на леглото и сложих ръце зад главата си.Загледах се в нея и после погледнах през прозореца.Все още валеше и то силно.Кофти.Впих очи в тавана и забелязах,че има лека цепнатина.Охх ремонт?Не мързеше ме.Тези дни ми бяха много лениви.

Не бих повярвала, че момче може да е толкова готино. По принцип повечето момчета, които съм познавала са се държали детински, глупаво, докачливо, лигаво, а бе не бяха много нормални май. Може днес като ми е хубав деня ми е и добър късмета. Макар че май не почнахме много добре запознанството, защото аз бях дръпната от начало. Направих няколко крачки из стаята. Сега се чудех кога ще пристигне поръчката, но все пак Харпър преди малко поръча тей че ще се почака малко. Погледнах към прозореца, но времето бе все така лошо и валеше онзи пороен дъжд. Нямаше ли да спред, защото това ми разваляше настроението. Бе толкова мрачно навън, някак си не ми харесваше такова времето.
- Та докато ни пристигне поръчката нека те питам. Имаш ли си приятелка? Знам банален изтъркан въпрос, но нищо не се сетих в момента. Стига да не ти е проблем да говорим пи този въпрос. Защото при някой хора е, но мисля че при теб няма да е така. - обърнах се към Харпър, които лежеше на леглото и го загледах и му се усмихнах след това.
Просто май като знаех, че само след около половин час, може би, щях да си похапна една хубава торта и мислите ми избягаха на някъде.

Подсмихнах се и затворих очите си.
-Свободна връзка.По точно не знам как се развиват нещата видяхме се веднъж и...Познавам сестра й,аз съм и като по-голям брат на тема приятелство говорим.Иии така нещата се оказаха малко странни за мен.Неочаквани.-отново се подсмихнах като се сетих за случилото се.После изведнъж ми хрумна:
-Ами ти?Имаш ли връзка или си свободна,подобно на мен,но не изцяло?-блещех глупости,но ако не друго пилеех време докато дойдеше вечерята тъй като скоро щях да изям гардероба и камината и всичко.Не съм луд,а гладен!

Очакваше се и Харпър да върне въпроса, все пак няма само той да отговаря на моите безсмислени умотворения, които ми хрумваха, макар че този въпрос си бе нормален де. Нямаше какво да му мисля, за да отговоря на този така лесен за мен въпрос.
- Свободна. Може би това е единствената думичка, която може да опише какво е състоянието сега. От доста време вече нямам приятел. Имала съм доста, но никой не ставаше за това място и за това сега то е свободно и не мисля в скоро време, че някой ще го заеме. - въздъхнах накрая като направих няколко по бързо крачки и седнах обратно на леглото.
Завъртях се и вдигнах краката си на леглото. В момента не можех да кажа че скучаех, защото в компанията на Харпър бе забавно, ако си бях останала сама в онази шатра със сигурност щях да скучая в този момент, а не да си приказвам така добре с някой. Ах, това време май ми се приспиваше от дъжда. Всеки път почти бе така, когато вали. Сякаш щях да заспя както съм застанала.
- Стискам палци да спре да вали, защото ще заспя. Сякаш ме приспива това време. - казах и се позасмях леко, май вече щях да мисля и на глас, но нямаше да е точно сега де, нямах намерение да си казвам мислите на глас. Не съм луда, че да говоря така, а и едва ли Харпър ще си помисли нещо хубаво ако ме чуе да си приказвам сама.

Засмях се:
-Аз чувам мислите ти,колкото и да не ми се иска.Така че спокойно ти си най-малко луда от хората в академията.С изключение на един двама може би.-засмях се и я погледнах.Беше сладка.Поне косата и доста ми харесваше дълга с необичаен цвят,а и миришеше хубаво.

На вратата се почука и скочих като ударен с парен чук.Поръчката.Тъкмо мислех да изям гардероба.Отворих вратата и взех храната бързо,а още по-бързо я платих.Подадох кутията с тортата на Сиси и се заех с кутията спагети.Взех една вилица от кухнята и още една за нея.Нападнах спагетите без дори да се замисля.Поглеждах я от време на време и без огромно желание попитах с почти пълна уста:
-Ишкаш ли?-надявах се да не иска,но бях каввалер все пак.

П.п. Извинявам се че толкова се забавих!

Какво? Той може да ми чуе мислите. Е хубава работа. Каквото и да съм си мислила Харпър го е чул до сега, а и това най-вероятно да го чуе пак. Телепатията бе хубава сила, защото може да чуваш мислите на другите, но бе и много лоша, защото не можеше да се контролира и може да чуеш неща, които да не искаш да чуваш. А и много малко можеха да го направят, да я контролират, ако изобщо бе възможно това нещо, защото много трудно ставаше и се получаваше. По принцип бе невъзможно да контролираш тази сила.
Поръчката ни дойде и вече можехме да започнем да похапваме. Получих вилица от Харпър, с която вече можех да почна да ям тортата си. Той ме попита дали искам от спагетите му, но аз не бях толкова гладна, а й май той бе много по-гладен.
- Не, благодаря. Твои са си, а и си освирепял от глад, така че всичките си ги изяж. На мен ми стига само тортата. - усмихнах му се и лапнах парче торта, беше много хубава и сладка. - А и между другото, защо не ми каза, че четеш мисли? Кой знае какво си чул да си мисля? А и вярвай не съм толкова нормална, просто сега си ми хванал едно от добрите настроения. Вярвай ми ако ме видиш да не съм в такова настроение каква съм. - засмях се като продължаваха да си хапвам от тортата.

Поклатих глава запазвайки всякакъв отговор за себе си.А и честно казано нямах отговор.Усмихнах се когато отказа спагети и продължих лакомо да ям.Не след дълго порцията свърши,а аз бях все още гладен.Нереално гладен.Изправих се и занесох остатъци от това което можеше да се нарече чиния в кофата.Върнах се при нея и я погледнах.
-Искаш ли още нещо?Извинявай,но рядко се случва да умирам толкова много за храна,просто днес нещо не ми е ден.-засмях се едва едва и отново набрах номера на ресторанта.Зачаках я да ми отговори оглеждайки стаята.

Едвам бях преполовила тортата за толкова време, едва ли щях да искам нещо друго за ядене точно сега. А и нямаше да ставам нахална. Можех и да поискам, но нямаше да мога да го изям, за това по-добре си бе да не искам нищо друго. Е, щях да прекаля със сладкото докато изям цялата торта, но по-добре само нея да си хапна. Вдигнах поглед към Харпър.
- Не, благодаря че ме попита, но не искам нищо друго. - усмихнах му се за миг. - И аз понякога имам дни, в които съм супер гладна. - просто не знаех какво да кажа сега, исках само да си изям тортата, може би бях манияк на тема сладко, но в това няма нищо лошо. - А и аз съм голяма фенка на сладкото. Ям всеки ден и то по доста. А я ме виж, седя си все същите килограми. - засмях се след думите си.
И отново продължих да се наслаждавам на тортата. Признавам си, че отдавна не бях си прекарвала толкова добре с някой. Нямах кой знае колко приятели тук, за това и често оставах сама, но май с времето щях да си намеря повече. Погледнах към прозореца за миг. Да, бе почти спряло да вали, но не напълно. Тъкмо лапнах едно парче от тортата и още не преглътнала го почнах да говоря. Навик какво да се прави.
- Имаш ли идея какво можем да правим освен да седим в стаята и да се тъпчем с храна? Просто не харесвам да седя затворена дълго време на едно място. Надявам се да не съм ти развалила плановете за деня. - и след като спрях да дрънкам преглътнах парчето торта, която трябваше преди да говоря да преглътна.

» Преди три месеца.Денят в който Харпър дойде в академията (хе-хе) ХД