Забранената гора

Admin Брой мнения : 213 Join date : 30.04.2012

Има история, която гласи, че по време на новолуние и пълнолуние духовете на всички тъмни магьосници се пробуждат и обитават тази гора до първите слънчеви лъчи, затова на учениците е забранено да идват на това място.

Разхождах се из гората спокойно, независимо от това че беше забранена. Можеби точно за това се разхождах именно тук? Това че можеше да се появи някой зъл магьосник никак не ме плашеше тъй като аз и аз не бях от добрите, може би пък щяхме да намерим общ език? Кой знае.
Тук беше тихо, единственното което издаваше присъствието ми е че когато стъпвах се чуваше пукот като от чупене на клони които тук бяха распиляни на всякъде. Всичко бе потънало в лека мъгла и надалече не се виждаше много, интересно тук дали понякога проникваше поне лъч слънце? Може би много-много отдавна, когато това място още нямаше тази лоша слава която има сега?

Admin Брой мнения : 366 Join date : 30.04.2012

Лидия седеше на един голям камък, разположен някъде към средата на страшната гора, като с пръста си шареше из въздуха, оставяйки отпечатъци след себе си. Бяха стари знаци на древен език, много по - различен и труден от латинския, който със сестра 'и почти всякога използваха. Този бе далеч, далеч преди това. Още преди раждането на Исус, в който Лидия между другото не вярваше. Този език не бе познат на почти никой, освен на семейство Билински, което преди новата ера го е използвал по същия начин, по който в днешно време Ивон и Лидия използват латинския, но някъде по пътя из времето тази традиция за този език се изгубила през поколенията. Но това не попречило на Лидия да се върне дори и за час назад във времето и да се срещне със спои предшественик, който 'и показал малко, но все пак нещо. Не знаела какво значат повечето от знаците, които шареше из мъглата около себе си. Но все пак ги рисуваше, опитвайки се да разбере какво значат, сякаш докато го гледаше изведнъж значението им щеше да се появи в съзнанието.
Изведнъж чу пукот някъде зад себе си. След това още един и още един. Някой идваше и не се притесняваше да го покаже. Сякаш въобще не го интересуваше кой бе тук и не обръщаше никакво внимание на легендите, които се разказваха за това място и бяха пълна истина. Но какво пък? И Лидия беше по абсолютно същия начин. Не я интересуваше кой е тук и изобщо не се притесняваше за духовете не вещиците, които се появяваха тук по време на новолуния и пълнолуния.
Пукотите от клоните се чуваха все по - близо и по - близо до Лидия. Обърна главата си леко настрани към страната, от която идваше шума и зачака непознатия да се доближи. Или може би беше познат? Нее, определено не бе. Лидия щеше да усети ако е някой, с който се е срещала преди.

Почуствах че нечие присъствие. Не много близо но го чусвах. Интересно, кой ли е още като мен да седи на такова място? Тръгнах по бързо гледайки да избирам места без клонки за да не се издавам. Различих нечий силует и крачката ми стана по бавна...
Стоях до едно дърво точно зад този силует, малко време ми отне да разбера че е момиче.
- Какво прави такава прекрасна дама на такова мрачно място? - попитах без да излизам, предпочетох да остана така облегнал се на дървото, във мъглата. Прекрасно място, аз я виждах а тя мен не.

Admin Брой мнения : 366 Join date : 30.04.2012

Лидия обърна погледа си напред, където до преди шареше из въздуха, и на което място все още седяха едни стари знаци, които тя бе нарисувала с пръсти и малко магия. Махна с ръката и ''боята'' се разреди с въздуха и скоро изчезна, а Лидия отново обърна погледа си към посоката, от която преди бе чула стъпките. Те спряха точно до дървото зад нея и Лидия се завъртя галантно на камъка, обръщайки се изцяло към тази посока. Присви леко очи, опитвайки се да види кой стоеше там, но бе безнадеждно. Всичко бе толкова тъмно и мрачно и Лидия не можеше да види абсолютно нищо натам. След близо пет секунди взиране върна нормалния си поглед с пъстрите очи, които по това време все едно светеха.
- Нима не може прекрасните дами да са на подобно място? - закачи тя въпроса му, след което се подсмихна, кръстосвайки краката си. - Аз просто.. - замълча за момент, след което продължи, - се опитвах да намеря малко спокойствие далеч от Академията.
Може и гората да се намираше в забранената част на Академията, но беше доста далеч от самата сграда и дворовете около нея. Затова и бе най - тихото и спокойно място, на което Лидия се наслаждаваше през повечето време, когато не съсипваше животи със сестра си, не беше на някакви събрания, купони, партита, разни срещи и тем подобни неща, които обикновено заемаха графика на червенокосата.
- Ами вие, господин Мистериозен? - повдигна вежда Лидия. - Вас какво ви води насам?

Нямах голямо желание да седя в стаята си днес или да правя нещо друго. А реших да по тичам наоколо. Щеше да ми се отрази добре, а и тази енергия, която имах в себе си не ми даваше мира. Трябваше да я изразходя някакси. Облякох подходящи дрехи, с които да бъда навън, докато тичах и излязох от стята си, а след това и от общежитието доста бързо. Още със самото излизане навън почнах да тичам. Само в една посока тичах и не се връщах или да правя някакви обиколки. Отдавна не бях правил това, а сега бе времето да го направя. Ако седях още време на едно място щях да се скова или пък по лошо да стана някой мързел и да не искам да правя нищо, което ми харесва след това. Не че имаше такава възможност, но бе по-добре сега да сераздвижа, тъкмо щях да спя после по хубаво като се поизморя. Така тичах, че не гледах посоката, в която се бях засвяткал със все сила. Навлязох в забранената част, но не ми пукаше особено. Нали бях върколак, за какво да се притеснявам. Бях доста посилен от обикновен човек и дори някой да ме нападнеше нямаше да му е лесно с мен. Продължих напред, докато не влязох в забранената гора. До къде мислех да стигна? Някъде, където да не мога после да се върна обратно ли. Може би след малко да обърна посоката вече. Днес не ми бе ден за неприятности или поне така си мислех. И вече бях решен да обърна посоката на тичането си, когато видях някой тук. Два силуета. Мъжки и женски. Мъжкият не ми бе познат, но женският определно бе. Нямаше начин да го сбъркам този силует. Това бе Лидия няма и съмнение в това. Ама какво търсеше на такова място? Кой ли зне. Приближих се малко към тях надявайки да дочуя нещо. Но уж да се приближа малко и да не ме видят, аз направо си отидох до тях. Веднага вудях как се обърнаха към мен, а и погледа на Лидия се заби в мен. Май не бе очаквала някой като мен да се появи на това място по това време. Усмихнах се най-нахално като погледнах към Лидия.
- Очаквах всичко, но точно да срещна теб на такова място и то с каква компания само. Не. Не ми се мисли какво може да правиш тук. - умивката си ми седеше на лицето най-нахално като скръстих ръцете си пред гърдите и погледа ми пришари за миг към момчето, което бе също тук, но някак си не му обръшах внимание и пак се обърнах към Лидия.

Admin Брой мнения : 366 Join date : 30.04.2012

Лидия изгледа с досада Нейт, който не спираше да я гледа нахално и да се усмихна срещу нея, което само 'и лазеше по нервите. Изгледа го още веднъж, след което направи съвършено комбинацията от досадно въртене на очи на другата посока и подмятане на коса. Той и тъпите му изрази. Сериозно ли? Не му се е мислело какво може да прави тук? Ама той наистина ли го каза? Да не намекваше, че Лидия бе като него? О, това беше просто жестоко. Да сравнява нея с.. ами него. Можеха и да имат някои общи неща, което обаче Лидия никога нямаше да признае, но определено тя не бе като него. Беше нещо съвсем различно от това, което е той и на сто процента бе сигурна, че не правите това, което мръсното му подсъзнание си мислеше в момента. Защото Лидия го познаваше и знаеше какви мисли минават из главата му. Но вече 'и бе писнало. Въобще не 'и беше до него в момента. Наистина. Искаше просто малко спокойствие. Да се отдаде на приятната тишина и да се запознае с мистериозния ученик, чието лице все още не виждаше, ала присъствието на Нейт тук обърка всичките 'и планове. Нищо чудно, помисли си Лидия и отново върна погледа си на Нейт с една голяма фалшива усмивка, която само той можеше да различи от истинската 'и чаровна усмивка.
- Запази си умнотиите и мръсните помисли за някой друг и бъди така учтив да се върнеш обратно там, откъдето си дошъл, като държиш максимално разстояние от мен и забравиш какво значи да ми кажеш и думичка, защото не гарантирам здравето ти, когато излезеш от тези гори. - каза му тя възможно най - мило, като ясно обаче се чу заплахата, която Лидия отправи към него просто, защото си искаше спокойствието си и той нямаше право да 'и го отнема. - Навярно си чувал, че тук бродят зли вещици, които са способни да изтръгнат сърчицето ти без дори да им мигне окото. - под ''вещици'' имаше на предвид себе си, но използва легендите за това място, защото не искаше да обръщат думите 'и и искаше да знае, че има шанс да се измъкне от последиците, ако изобщо имаше такива.
Ясно 'и бе, че сега щеше да се започне с обичайното му заяждане, на което тя определено не би отстъпила и, стига денят им да не е бил толкова хубав, се стигаше до онзи момент, в който двамата стояха един срещу друг и си крещяха за неща, които никога не би трябвало да говорят. Абсолютно никога. Но нали и двамата бяха егоистични инати никой не можеше да излезе наглава с никой. Това бе лошото при тях. Имаше толкова много сходни неща и в същото време бяха толкова различни, че понякога започваше да плаши Лидия. И то много повече отколкото клоуните.. Ъгх.Само при мисълта за тези.. нарисувани, странни и плашещи неща я накара цялата да изтръпне.
Продължаваше да гледа Нейт, опитвайки се да го накара да си тръгне. Нямаше нужда от него. Той бе минало. Сега важно бе спокойствието, за което русокосата бе дошла тук, но все още не бе получила. Лошо, много лошо. Що се отнасяше за релаксация, почивка и спокойствие Лидия бе много скептична. Според нея всеки трябва поне един или два часа на ден да е в пълен покой със себе си и тялото си, както Лидия бе, за да не може досадни вредители, като Нейт например, да я изкарват извън контрол. Като добавим и по принцип огромното спокойствие на Лидия, мисията на Нейт да я вбеси беше невъзможна.

» Тъмната гора
» Преди около месеца; Забранената част на Академията.